11 ноември в историята на Ловеч
1981 г.
На 11 ноември в Автомобилния завод на МК “Балкан” е монтиран 150-хилядният лек автомобил – “Москвич – Алеко
15 факта за “българския” Москвич Алеко
Най-аеродинамичният, но и най-калпавият съветски автомобил беше низ от несбъднати обещания
През 1993, след една провалена парична реформа, тогавашният руски премиер Виктор Черномирдин изрече крилатата фраза “Хотели как лучше, а получилось как всегда” (“Искахме по-добре, а се получи както винаги”). Тя чудесно обобщава почти всяко правителствено начинание и в Русия, а и у нас. Но освен това много добре подхожда и на историята на Москвич 2141 Алеко – колата, която се оказа не само лебедовата песен на легендарния московски автомобилен завод, но и края на серийното производство на автомобили в България (ако не броим съвсем лимитираната сглобка на Rover Maestro във Варна и на Great Wall в Баховица).
Москвич Алеко се произвежда от 1986 чак до 2001 (а в дъщерни предприятия има сглобявани бройки и през 2002). Общо са произведени над 700 000 автомобила
За тази кола известният историк на автоиндустрията при соца Сергей Канунников казва, че съчетавала “най-добрата аеродинамика сред съветските машини – и най-калпавата сглобка”. Въпреки това няколко години тя минаваше за по-престижна от Лада. А след това се сдоби с недотам ласкавия прякор “московска недвижимост”. Ето 15 факта, които ще ви изяснят защо Алеко бе колата с най-много несбъднати обещания в бившия Източен блок.
15 факта за “българския” Москвич Алеко (ГАЛЕРИЯ):
Средата на 70-те години е преломно време за марката Москвич и за АЗЛК (Автомобилния завод на ленинските комсомолци) в Москва. Дългогодишният им конкурент – шефът на ВАЗ Виктор Поляков – се издига до ранг министър на автомобилната промишленост на СССР. Случайно или не, цялото ръководство на АЗЛК е подменено, и на новите директори се нарежда да променят цялостната концепция. Дотогава в АЗЛК работят върху наследника на Москвич 412 и 2140 – изцяло нова кола, с модерен фастбек дизайн. Разработени са три прототипа с предно разположен двигател и задно предаване, известни като С1 (на снимката), С2 и С3. Инженерите са готови за серийното производство на С3, но Поляков настоява, че в Москва не бива да се прави компактен модел, защото ще е конкурент на ВАЗ-2101. Вместо това московският завод трябва да направи крачка нагоре и да предложи по-голям семеен модел, стоящ между жигулата и волгата.