Без резултат завърши поредната среща на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония, състояла се в Скопие
Поредната среща на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония, състояла се на 5 и 6 ноември в Скопие, премина „по познатия начин – без резултат”, съобщиха за БТА от българския състав на Комисията.
След безплодна дискусия за представянето на Охридската архиепископия в учебниците по история в Северна Македония, българските представители в Комисията за пореден път са предложили да бъде почетено делото на Дамян Груев, символна личност от общата история на двете страни, от чиято гибел през декември 2026 г. се навършват 120 години. Инициативата отново е била “отмината с мълчание” от членовете на Комисията от Република Северна Македония.
Вместо това те са прочели предварително подготвен текст за съвместно отбелязване на започнала в двете страни през 1941 г. съпротива срещу антисемитизма, фашизма и националсоциализма.
Предложението е било отклонено с аргумента, че тази съпротива се почита в цяла Европа и не бива да бъде ограничавана до двете държави, а Комисията все още е фокусирана върху въпроси от 11 век, съобщиха за БТА от българския състав на историческата комисия.
И по време на последното, пето по ред за тази година заседание на историческата комисия, българската страна е припомнила очакванията на Европейския парламент и Европейската комисия за осезаеми резултати от Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония.
В доклада на ЕП за напредъка на Северна Македония беше отбелязано, че „силно се насърчава Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония да постигне ясни и осезаеми резултати; текстовете трябва да отразяват интерпретацията на историческите факти и личности от общата история на двата народа, основани на обективни, автентични и базирани на свидетелства исторически извори и документи, научна интерпретация и исторически документи, както е постулирано във втория протокол по Договора за добросъседство с България”.
В представения преди дни доклад на ЕК за напредъка на Северна Македония също е се отбелязва, че историческата комисия е провела четири срещи, между септември 2025 г. и март 2026 г., но без конкретни резултати.
Следващото заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси ще се състои в началото на декември в София.
Българска делегация положи венци и цветя на военните паметници в с. Дреново и с. Беранци, както и на военното гробище в Прилеп, Северна Македония

Снимка: Маринела Величкова, БТА
Вчера българската делегация, водена от заместник-министъра на отбраната Катерина Граматикова, положиха венци и цветя и на паметната плоча на българските воини, загинали през 1914 – 1918 г. на военното гробище в Прилеп, където са погребани и австро-унгарски, германски, румънски, руски, турски, сръбски и албански войници, пред паметника на 193 български офицери и войници в района на с. Дреново, община Кавадарци, и пред паметника на загиналите български офицери и войници в двора на църквата в с. Беранци, Битолско.
Делегацията включваше Людмил Михайлов, директор Дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ към българското Министерство на отбраната, Станислав Генков, държавен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО, бригаден генерал Станчо Кайков, началник на Националния военен университет „Васил Левски“, полк. Георги Георгиев – началник на Централното военно окръжие (ЦВО) в България, подполк. Дилян Петров, зам.-началник на щаба на ЦВО, заедно със зам.-посланика на страната ни в Скопие Владимир Христов, генералния консул на България в Битоля Петър Петров, военния ни аташе в Скопие полковник Асен Ламбев и помощник-военния аташе майор Диана Дашева. Дипломати от мисиите на страната ни в Северна Македония, курсанти от НВУ “Васил Левски”, както и членове на Съюза на ветераните от войните в България под ръководството на заместник-председателя полк. от запаса Петър Пандурски. 
По време на Първата световна война в продължение на повече от 20 месеца край с. Дреново функционира запасна евакуационна болница на Осма пехотна тунджанска дивизия. В гробищните парцели около тази болница и в църковния двор са погребани общо 432 български военнослужещи, починали от рани или болести.
През 1916 г. българската държава поставя на мястото две каменни пирамиди и паметни знаци. След Ньойския договор регионът попада в Кралството на сърби, хървати и словенци (бъдеща Югославия). Според архивите на Министерството на отбраната на България, самите гробове са заличени и унищожени през 30-те години на миналия век, оцеляват два от паметните знаци в района, (включително гранитният обелиск с кръст в памет на 193-ма войници). Паметникът е почистен и обновен от сдружение „Плиска“ през 2009 г.
Българският военен паметник в село Беранци в двора на църквата “Св. Атанасий” в селото – автентичен каменен обелиск, посветен на загиналите български войници, подофицери и офицери от Осемдесет и първи пехотен полк (част от Единайсета пехотна македонска дивизия) по време на ожесточените боеве през Първата световна война (1916 – 1918 г.). На четирите страни на паметника са изписани имената на загиналите воини, сред които са и българи от тетевенските села и различни етнически групи от Търговищко, воювали в състава на българската армия. Паметникът е преоткрит и почистен през 2010 г., когато пред него за първи път след близо век се организира официален български военен и църковен ритуал с отдаване на почести. 
Военното гробище в Прилеп, където са погребани и австро-унгарски, германски, румънски, руски, турски, сръбски и албански войници е разположено на хълм в покрайнините на града. Създадено е първоначално от германската армия през 1916 г. за загиналите в Солунския фронт, а през 2009 г. е напълно обновено през 2009 г. под егидата на германската организация “Народен съюз” (Volksbund). В него са погребани общо 43-ма български войници и офицери, заедно с над 1600 германци, австрийци, унгарци и румънци, албанци. Със съдействието на българското Министерство на отбраната при реставрацията му през 2009 г. е възстановен българският парцел. Българските гробове са отбелязани с бели мраморни кръстове, като е поставена и паметна плоча с имената на загиналите. 
От Съюза на ветераните от войните на България бяха връчени възпоменателни знаци „110 години от славните победи на Българската армия през Първата световна война“ на заместник-министъра на отбраната Катерина Граматикова и на други членове на българската военна делегация.
Делегацията положи венци и цветя от името на министъра на отбраната, на началника на отбраната, на Посолството на България в Скопие, на Генералното консулство на страната ни в Битоля, на Съюза на ветераните от войните на България, а на паметника в с. Беранци венци бяха положени и от името на кметовете на Омуртаг, в памет на редник Юсеин Сулейманов Мехмедов, роден в Осман пазар и кмета на община Върбица в памет на редник Али Мустафов от с. Станянци и двамата, погребани в Беранци.
Днес, на Архангелова Задушница на военното гробище в с. Цапари, Битолско, ще бъде отбелязана паметта на 214 български офицери и войници, погребани там.

