Утре, 16 октомври, православна България чества Св. мчк Лонгин стотник. Преп. Мала Отшелник

октомври 15, 2026 Ловеч Медия

На 16 октомври Българската православна църква почита паметта на свети мъченик Лонгин Стотник и преподобни Мала Отшелник.

Св. мъченик Лонгин Стотник

СВ. МЪЧЕНИК ЛОНГИН - Радио Зорана 87.6 FM

Кой е той: Римски стотник, роден в Кападокия, който е бил на служба в Юдея при Пилат Понтийски. [
В Евангелието: Според църковното предание и евангелските разкази, той е бил войникът, който пронизал с копие ребрата на разпнатия Иисус Христос. Виждайки чудесата при смъртта на Спасителя (тъмнината и земетресението), той изповядал: „Наистина този човек беше Божий Син“ (Мат. 27:54).
Свидетел на Възкресението: Бил е сред пазачите на Гроба Господен и става свидетел на Христовото възкресение.
Кончина: След като напуска военната служба и приема свето кръщение, той проповядва в Кападокия. По заповед на император Тиберий (и по донос на Пилат и еврейските началници) е убит заради вярата си.

Допълнителна информация за житието му може да прочетете в Правoslavieto.com.

Преподобни Мала Отшелник

Малко известни подробности в светските източници за живота на този монашески светец, чиято памет се чества на същия ден.
Точни исторически сведения за времето и мястото на неговия живот не са запазени. Синаксарната традиция го описва като благоразумен, смирен и нестяжателен човек. Още в младостта си той избира доброволната бедност, за да се обогати духовно в Христа. [1, 2]

Подвиг: Не бил обществен проповедник и не поучавал пред многолюдни събрания, а водел отшелнически живот, като разговарял лично и давал съвети на хората, които го посещавали. Запомнен е с дълбоката си вяра, разсъдителност и дарбата на чудотворство.

Преподобни Мал Отшелник е древен християнски подвижник, чиято памет Православната църква чества на 16 октомври. За времето и мястото на неговия живот не са запазени сигурни сведения. Синаксарната традиция пази преди всичко образа му на смирен пустинник, чудотворец и духовен наставник.

Още в младостта си Мал се отличавал с благоразумие и нестяжателност. Той доброволно останал беден откъм земни притежания, за да стане, по думите на житието, „богат в Христа“. Не притежавал голяма книжовна ученост, но имал дълбока вяра и пламенна ревност. Не бил обществен проповедник и не поучавал пред множества, а беседвал лично с хората, които търсели неговия съвет.

Особено характерна за него била духовната разсъдителност. Неговите наставления не били натрапчиви или неуместни. Благодатта, любовта и деликатността му помагали да разбира какво е полезно да бъде казано на човека и за какво е по-добре да се замълчи. Така неговата проповед се извършвала не толкова чрез многословие, колкото чрез личната среща, вниманието към човека и примера на собствения му живот.

По-късно преподобни Мал оставил света, богатството и близките си и се оттеглил в пусти и необитаеми места, където се предал на пост, бдение и други подвижнически трудове. Но и там не останал напълно скрит. Когато хората узнали къде се подвизава, започнали да идват при него за молитва и духовна помощ. Понякога и самият той напускал своето уединение и слизал в населените места – не за да произнася публични слова, а за да върши дела на милосърдие.

Синаксарът свидетелства, че св. Мал получил и дар на чудотворство. С призоваване на Христовото име той изцелявал болни, очиствал прокажени, прогонвал бесове и връщал зрението на слепи. След като мирно завършил земния си живот, почитта към него продължила и при неговия гроб. От тялото му, според преданието, започнало да извира благовонно миро, а мощите му станали източник на изцеления при различни и дори считани за неизлечими заболявания.

Древното житие изрично говори за цялото тяло на светеца, което след смъртта му станало „извор на изцеления“ и получило благодат да излъчва миро. Не е запазено обаче надеждно сведение къде са били положени мощите и къде се намират днес.

Вашият коментар Отказ