ЪГЛЕН ПОЧЕТЕ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИЛИЯ ВОЛЕН

В Деня на народните будители в село Ъглен тържествено отбелязаха 120-годишнината от рождението на българския писател Илия Волен, по инициатива на Кметството и местното читалище „Отец Паисий – 1926 г.“

Честването започна с поднасяне на цветя пред мемориалната плоча на родната къща на писателя, където почит отдадоха организатори, родственици, жители и гости. Уважение засвидетелстваха кметът на Бежаново Надка Гечева и представители на пенсионерския клуб, а цветя бяха поднесени и от името на Община Луковит.

В зала „Ъглен“ бе представена изложба, запечатала важни моменти от живота и творчеството на изключителния стилист и майстор на изящното слово. В обръщението си кметът Красимир Кръстев подчерта, че селото е благословено не само със забележителна природа и история, а и със съдбата да бъде родно място на творци, оставили ярка следа в българската литература – Трифон Кунев, Илия Волен, Христо Пацов и Йото Пацов.

Йото Пацов сподели интересни спомени от двете си интервюта с Илия Волен приживе, описвайки го като отзивчив, вглъбен и изключително скромен човек. Той припомни, че често е наричан „писателят на малкия народ“, защото творчеството му е насочено към съдбата на „малкия човек“, когото добре познава от битието си на ъгленчанин. Най-скъпото му място в селото докрая си остава островчето при Бояджийската воденица – любимо от детството му, където обичал да стои и да се наслаждава на реката, гората и птиците.

Г-н Пацов представи книгата „Между любовта и литературата“, съставена и издадена наскоро от сина на писателя – Христо Стаменов. Внушителното четиво разкрива любовната история на Илия Волен и неговата съпруга Цонка Христова, като представя писмата, които той е изпращал до нея. Публикуването им е било съпътствано с много колебания за сина на влюбените, „такова тотално навлизане в интимния свят на родителите му е изисквало истински героизъм“, изтъкна Йото Пацов. В крайна сметка този документален епистоларен роман е факт и не само разказва една драматична и романтична лична история, но и разкрива автентична картина на литературния и културния живот през 30-те и 40-те години на миналия век.

След представянето на книгата читалищният секретар Пепа Маринова представи изказвания на писатели и критици за Илия Волен, а ученикът Симеон Илчев прочете неговия разказ „Воденицата под селото“ от сборника „С хора се живее“.

Илия Волен (псевдоним на Марин Христов Стаменов) е роден на 13 октомври 1905 г. в с. Ъглен. Завършва гимназия в Луковит и Духовната семинария в София, след което следва славянска филология в Софийския университет. Още много млад започва да сътрудничи на списание „Дионисиос“, а първите си разкази публикува в седмичника на Антон Страшимиров „Ведрина“, където получава и псевдонима си. Работи в Светия синод, като редактор на сп. „Детско знаме“, библиотекар в Народния театър, редактор в издателство „Български писател“, заместник-главен редактор и редактор на сп. „Септември“. Между 1962 и 1966 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели. С излизането на повестта „Йов“ през 1964 г. Илия Волен защитава името си на писател реалист. Той е автор на множество разкази, новели, есета и драматургични произведения, събрани в десетки сборници и книги, сред които по-известни са „Черни угари“, „Кръстци“, „Радост в къщи“ и „Диви души“.