Утре, 29 юни, е Петровден!

 Св. първовърховни апли Петър и Павел (Петровден). Събор на светите Доростолски мъченици

Кратко животоописание

Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата “Деяния на светите апостоли”, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.

 

Свети апостол Петър Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава “камък”, му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог. Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял. След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни. Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година – годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни. Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община. Виж също: Св. апостол Петър Честни  вериги на св. апостол Петър

Свети апостол Павел Свети апостол Павел (от латинско паулус – малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: “Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш”. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен “апостол на езичниците”. Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир “Три фонтана” край Рим). Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот. Виж също: Св. апостол Павел Живот и дейност на св. ап. Павел

Параклис Св. петър, Кръстова гора, 2008 г., сн. Е. Троева

            Според народната вяра св. Петър и св. Павел са двама братя антагонисти; Петър е носител на положителното начало: той е по-младият, по-здравият, по-богатият и по-работливият, а при подялбата на света между светците Господ му поверява ключовете към Рая; той участва наравно с Бог и Архангел Михаил в небесното съдилище, като определя греховете на мъртвите души и ги наказва; Павел е по-старият, по-болнавият, по-бедният, по-злият и по-мързеливият. Традиционните народни представи  поставят двамата апостоли в родствена връзка и с други светци: за техен „брат“ се сочи св. Илия и по-рядко св. Врач, а за тяхна „сестра“ – св. Елена или св. Богородица.

Въпреки че Църквата чества двамата апостоли в един ден, в някои региони на България (основно в източната част) на св. Павел е отреден следващият ден, 30 юни (Павльовден). Двамата светци имат небесно-огнена природа, а празниците им имат типичните характеристики на летни празници – тяхното честване в периода на усилена жътва има за цел да предпази реколтата от огън, пожар, гръмотевици и градушка. Смята се, че ако не са почетени от стопаните, двамата светци причиняват летните пожари и градушки.

С Петровден завършват двуседмичните Петрови пости и постилите отговяват с „петровско пиле“ (т.е. тазгодишно), което принасят в жертва на св. Петър. Като соларен символ, пилето/петелът и неговото жертвоприношение се свързват с омилостивяването на природните сили, които могат да погорят или опожарят реколтата. За празника жените пекат обредни хлябове и раздават за помен на починалите малки деца от първите ябълки „петровки“. В някои райони на страната се правят сборове, на които се колят курбани и се правят общи трапези. Тъй като Петровден попада в периода на усилена жътва, на празника се разрешава да се работи до обяд.

Тъй като св. Павел се смята за по-възрастен и по-лош от брат му св. Петър, в тези части на страната, където се отбелязва Павльовден, работата е строго забранена (особено жъненето) и не се пали огън дори за приготвяне на храната, за да се предпази реколтата, имотът и домът от пожари. В Източна Тракия не се меси и хляб, за да не се „опавлюва“ брашното, т.е. за да бъде предпазено от сплъстяване и червясване.

На Петровден имен ден празнуват Петър, Петя, Павел, Павлина, Полина, Камен.